Скитайки се и търсейки, най накрая долових сиянието и. Но като малката глупава маймунка, аз се впуснах след него и стигнах до езерото в което се отразяваше луната. Колкото повече се опитвах да я стигна, толкова повече затъвах в езерото от въпроси с неясни отговори и догадки. Най-накрая потънах изцяло в езерото, а отражението на луната остана на повърхността над мен.
Потъвайки към дъното аз губех всякаква надежда исе предадох тотално. Но когато стигнах дълбокото дъно на езерото, нямаше на каде повече да потъна. Тогава успях да събера сили и да се изтласкам от него. Изплувайки нагоре аз най-накрая се озовах пред отражението на луната. но когато протегнах ръцете си да я хвана и да я прегърна, тя изчезна с вълните на езерото. Но сиянието и все още стоеше. В този момент аз погледнах на горе и видях колко далеч всъщност е луната. Аз отново протегнах ръцете си, но не успях да я стигна. Тя изглеждаше толкова малка и толкова близо, а всъщност се оказа толкова голяма и толкова далече. Оставайки под сиянието й, аз имах два избора - да потъна отново в езерото завинаги, или да изплувам на брега и да започна да строя невъзможно дългата стълба до луната. Ако потъна, никога няма да разбера дали това е липсващото парче и никога няма да мога да завърша пъзелът си, а ако изплувам, цял живот ще строя стълба, която винаги ще се чупи и ще пада, в опитите ми да стигна луната. Вероятно никога няма да разбера дали тя е липсващата част, но поне може да се боря за нея.// в действителност малката маймунка дадена като пример се удавила в езерото //
Няма коментари:
Публикуване на коментар